За автора на „Дяконите“


Много може да се каже за човекът, който стои зад целия проект „Дяконите“.
Дамян Дамянов не може да бъде определен като един тип, не може да бъде категоризиран, не влиза в рамки и трудно излиза от такива. И нека все пак да започнем от някъде.

Името на автора няма нищо общо с това на поета Дамян Дамянов. Той носи своето поред в своето семейство, така както се е казвал дядо му, така както би трябвало да се казва внукът му.
Въпреки символиката в имената, авторът на „Дяконите“ открива, че може да създаде роман едва година преди да навърши 30 години. Преди това издава за собствено удоволствие малка книга със свои мисли и преживявания, нарича я „Звезда“ и не я разпространява на пазара.

Дамян Дамянов е родом от гр. Пазарджик, където се развива и по – голямата част от действието на „Дяконите“ и е един от малкото хора, които избират да не заминат за чужбина, за да търсят щастието си. Докато е още в началото на двайсетте си години, Дамян завършва висшето си образование във Варна и още преди то да е приключило, се прибира в родния си град. Започва да работи и само три години по – късно разполага с кариера на мениджър, който не престава да се развива. В днешни дни, авторът на трилогията продължава да упражнява своята професия. През 2016 година обаче се случва обратът, който го тласка към писането. На 07 юни Дамян претърпява напълно неочаквана катастрофа с мотоциклет, сякаш предизвикана от невидима сила. Няколко дни след нея настъпва и неочаквано уволнение от страна на неблагоприятния работодател. Тогава започва да се отключва с пълна сила негодуванието към несгодата.

  Огромно влияние върху съзнанието на автора оказват родителите му, които закупуват първия си туристически мотор, внасяйки съвсем различна светлина в ежедневието си. В онези дни Дамян разбира, че моторите не са само машини, а страст. Не закъснява първата среща с мото средата и клубната принадлежност в Пазарджик, от която авторът остава още по – впечатлен и тя завинаги остава в сърцето му. Така, събирайки различен опит през младежките си години, се стига до момента, в който страстта по мотоциклетите намира своя излаз. Редом до нея застава яростната жажда за промяна, която така и не се появява нито в прехода, нито в модерния демократизъм, обзел мозъците на задрямалите българи. Някъде между ежедневните хвалби на медиите за разрастващата се черна хроника, точно там под напора на битовата престъпност и нейния безкраен отзвук и високо над монополистичните схеми и кражби, се сблъскват два свята, след което се ражда „Дяконите“. Един ден авторът сяда и започва да пише машинално думи и изречения, които се оказват и началото на сагата, която главният герой започва да изживява дълбоко под мастилото. Вплитайки в него част от себе си, Дамян Дамянов повече не може да спре стихията и тя се превръща в основния суров ръкопис, който е готов само четири месеца след неговото започване. Така Дамян Дамянов като автор на трилогията „Дяконите“ започва да развива себе си в напълно нова посока. Продължавайки да работи всеотдайно ден след ден, писането започва да заема все по- голяма част от живота му. Личната библиотека на автора в неговия дом само подпомага това развитие и дава постоянно нови и нови измерения на сюжета. За Дамян Дамянов може да се пише още много – за музиката, за спорта, за семейството, за двете му деца, за историята, за предателствата и за приятелите ... но кой се интересува от това? За него най – важно е доверието и ако то съществува, значи човек не е живял напразно!