Много може да се каже за човекът, който стои зад целия проект „Дяконите“.
Дамян Дамянов не може да бъде определен като един тип, не може да бъде категоризиран, не влиза в рамки и трудно излиза от такива. И нека все пак да започнем от някъде.
Името на автора няма нищо общо с това на поета Дамян Дамянов. Той носи своето поред в своето семейство, така както се е казвал дядо му, така както би трябвало да се казва внукът му.
Въпреки символиката в имената, авторът на „Дяконите“ открива, че може да създаде роман едва година преди да навърши 30 години. Преди това издава за собствено удоволствие малка книга със свои мисли и преживявания, нарича я „Звезда“ и не я разпространява на пазара.
Дамян Дамянов е родом от гр. Пазарджик, където се развива и по – голямата част от действието на „Дяконите“ и е един от малкото хора, които избират да не заминат за чужбина, за да търсят щастието си. Докато е още в началото на двайсетте си години, Дамян завършва висшето си образование във Варна и още преди то да е приключило, се прибира в родния си град. Започва да работи и само три години по – късно разполага с кариера на мениджър, който не престава да се развива. В днешни дни, авторът на трилогията продължава да упражнява своята професия. През 2016 година обаче се случва обратът, който го тласка към писането. На 07 юни Дамян претърпява напълно неочаквана катастрофа с мотоциклет, сякаш предизвикана от невидима сила. Няколко дни след нея настъпва и неочаквано уволнение от страна на неблагоприятния работодател. Тогава започва да се отключва с пълна сила негодуванието към несгодата.
Огромно влияние върху съзнанието на автора оказват родителите му, които закупуват първия си туристически мотор, внасяйки съвсем различна светлина в ежедневието си. В онези дни Дамян разбира, че моторите не са само машини, а страст. Не закъснява първата среща с мото средата и клубната принадлежност в Пазарджик, от която авторът остава още по – впечатлен и тя завинаги остава в сърцето му. Така, събирайки различен опит през младежките си години, се стига до момента, в който страстта по мотоциклетите намира своя излаз. Редом до нея застава яростната жажда за промяна, която така и не се появява нито в прехода, нито в модерния демократизъм, обзел мозъците на задрямалите българи. Някъде между ежедневните хвалби на медиите за разрастващата се черна хроника, точно там под напора на битовата престъпност и нейния безкраен отзвук и високо над монополистичните схеми и кражби, се сблъскват два свята, след което се ражда „Дяконите“. Един ден авторът сяда и започва да пише машинално думи и изречения, които се оказват и началото на сагата, която главният герой започва да изживява дълбоко под мастилото. Вплитайки в него част от себе си, Дамян Дамянов повече не може да спре стихията и тя се превръща в основния суров ръкопис, който е готов само четири месеца след неговото започване. Така Дамян Дамянов като автор на трилогията „Дяконите“ започва да развива себе си в напълно нова посока. Продължавайки да работи всеотдайно ден след ден, писането започва да заема все по- голяма част от живота му. Личната библиотека на автора в неговия дом само подпомага това развитие и дава постоянно нови и нови измерения на сюжета. За Дамян Дамянов може да се пише още много – за музиката, за спорта, за семейството, за двете му деца, за историята, за предателствата и за приятелите ... но кой се интересува от това? За него най – важно е доверието и ако то съществува, значи човек не е живял напразно!